Юнашко време
Автор книги - Максим Велков – МАКО. Произведение относится к жанрам юмор и сатира, стихи и поэзия, зарубежная поэзия. Оно опубликовано в 2020 году. Книге не присвоен международный стандартный книжный номер.
Максим Велков -МАКО не е професионален поет (ако има още такива), а бард на мига, на бързата реакция на случващото се, на връхлитащите ни събития и провокираните от тях чувства.Думите му, родени спонтанно от емоция и трезва мисъл, от гняв/покруса, от любов или възхита,сами запълват белия екран и тръгват бързо в нета.И понеже са истински, и понеже са част от общите мисли и чувства, и понеже са находчиво изказани, събират на мига поддръжници, а авторът им почитатели. В заглавието има ирония, но и гняв,сарказъм,болезнена асоциация с наистина героичното минало на уморения ни народ,зает днес повече с оцеляването отколкото с възраждането си на всеки 30-40 години. В Юнашкото време на Максим Велков няма славни герой и героини, няма велики дела, но има много любов към род, народ, родина.Има вярност към спомена, към идеала и морала на предците.Има ценна надежда за бъдещите дни с очаквана промяна! Стихосбирка на интелигентна сатира и нежна,деликатна лирика, изповед на любов.
Читать онлайн Максим Велков – МАКО - Юнашко време
О, времена!
О, нрави!
Марк Тулий Цицерон
5
БЯГАМЕ В КРЪГ
Тежко е нали?
Тридесет години все да се поправяш
и накрая пак да те сполети,
туй от дето цял живот
се опитваш да избягаш!
Тежко, непосилно е дори!
Да реорганизираш уж държава,
а накрая след години в залата
творението също да стои и
да посреща лакоми овации!
Тежко е нали?
Днес да осъзнаваш,
че въртял си се от мрак та до зори
все в кръга на същата бандитска орда!
Тежко е нали?
Да строиш години демокрация
и накрая да установиш,
че редил си все едни и същи
орди от ласкатели!
Странно е и много май боли
да пресучеш днес душата
и за демокрация да обявиш
сбралата се в тази съща зала
старата позната орда,
с корупция владееща отново
нашата държавата!
21. 01. 2019
6
ЧУДО НЯКАКВО Е СТАНАЛО ТОГАВА
Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат
и да вземат общо дело да решават,
България да изградят!
Чудо някакво е станало тогава,
чудо някакво, тук някой сътворил,
сбрал парчетата
на стара скъсана забрава
и от тях държава изградил.
Чудо някакво е станало тогава,
чудо някакво тук някой сътворил,
българи събрал под общо знаме
и от вековните мечти изстрадани,
туй петаче днес България
с духът им сътворил!
Кой тогава, как и с к‘во събра
българи, онези там, тогава,
все юнаци със мечти,
та духът да литне пак да се сражава,
да я има днешната държава
за децата им от бъдещите дни!
Чудо е било тогава,
чудото е и сега,
дето днес,
7
едни мечтите разпродават,
другите предъвкват и мълчат!
Идеалът днес го няма,
идеалът днес е разпилян,
идеалът там лежи забравен
между порции окраден блян!
Чудо някакво е станало тогава,
да забравят себе, род, пари,
само мисълта за Българска държава,
карала ги със кръвта си
да поливат родните земи!
Чудо някакво е станало тогава,
с чудо някой българи обединил –
обща кауза, обща цел –
да възродят вековната държава,
тази цел от егоизма личен,
взел та сътворил!
Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат
и да вземат общо дело да решават,
българска държава да градят!
06. 09. 2018
8
ЖИВОТА ИНАЧЕ АЗ ВИЖДАМ!
Не си представям тъй живота,
прегънат в ъгъл да седя,
да тича покрай мен,
а аз усмихнат, безучастно,
полета му да следя!
Не си представям тъй живота,
да правят други
вместо мен деня,
а аз в ъгъла да чакам
комат насам да донесат!
Чета и мисля, мисля и чета
и туй което погледът ми вижда,
не е това ни перспектива,
ни денят, тоз дет
мечтите ми описват!
